28 ИНВЕСТИЦИИ

28 ИНВЕСТИЦИИ «Имаме подготвен нов проектозакон за индустриалните паркове, който ще отвори нови възможности и ще засили темпото за изпълнение на инвестиционните проекти.» – В България не са много инвеститорите, които закупиха големи територии и строят логистични комплекси. Предвиждате ли някакви стимули, за да насърчите тяхното желание да строят спекулативно, преди да са се появили наематели? – Обмисляме стимули и в тази посока, защото без изградена инфраструктура трудно можем да убедим един инвеститор да дойде в България. Транспортнологистичната инфраструктура е жизненоважна, трябва да има достатъчно интермодални терминали, за да могат да се сменят превозните средства – от жп към сухопътен транспорт или обратно. Неслучайно през последните години и към момента се влагат много средства за интензивно и иновативно преструктуриране на жп транспортната инфраструктура и за закупуване на нови локомотиви. Голям потенциал е и достъпът до морски и речен транспорт и съм убеден, че ако се предприемат необходимите действия и от страна на държавата, и от частни инвеститори, ще можем да се поздравим със сериозни успехи. Ето, завърши процедурата по определянето на концесионер на Летище София и това дава допълнителни перспективи за развитие. След заявените инвестиции за подобряване на инфраструктурата на летището можем да очакваме и допълнителни инвеститори в съоръжения, насочени към авиоиндустрията. Та нали у нас е най-голямата в Европа база за поддръжка на самолети на Луфтханза, а това е сериозен сигнал за чуждите компании в сектора. – Когато една страна се състезава с други за инвестиции, трябва и силно представяне пред света. Видеовизитката на България „Умно място с умни хора“ беше посрещната доста добре у нас. Какво друго включва маркетинговата стратегия на БАИ за популяризиране на страната ни като привлекателна инвестиционна дестинация? – Насочихме се към това да представяме страната ни като дестинация, която може да съкрати веригите на доставки. Предстои да проведем серия мероприятия, свързани с маркетирането на България като жизнена среда за пренасяне на производствени мощности. На инвестиционните форуми ще докажем, че сме добро място за ниършоринг. Мениджърите добре знаят, че когато едно производство се изнася на близки разстояния, транспортът и логистиката гарантират по-бързи доставки. Изградихме в социалните мрежи собствени страници и YouTube канал. Това е част от проактивния маркетинг, който амбициозно сме планирали до края на годината и за първите месеци на следващата. Ще провеждаме и уебинари, тематично оформени за представяне на силните ни индустрии – ИТ, автомобилна, логистика, транспорт, туризъм. Въпреки възможностите на дигитализацията срещите с хората ще продължат да бъдат определящи при вземането на инвестиционни решения. Мениджърите трябва да ни чуят, да ни се доверят и да се убедят, че показаното във визитната ни картичка е истинско. А част от нея показва, че освен подходящи макроикономически показатели за бизнес имаме и прекрасна природа и места за отдих, където могат да се почувстват като в своите държави – с добра храна и добър начин на живот. – Всеки инвеститор пита има ли България достатъчно инженери и средни специалисти за производство. Какво им отговаряте? – Имах възможността да споделя в началото, че човешкият фактор продължава да бъде определящ за развитието на икономиката. Той до голяма степен е изчерпаем ресурс и независимо в коя държава се инвестира, се търсят както висококвалифицирани кадри с опит, така и по-млади хора, които да бъдат обучени. Смятам, че има достатъчно кадри за големите, добрите брандове работодатели. Но трябва да върнем и тези млади амбициозни хора, които са завършили висшето си образование в чужбина. Те могат да правят кариера и в България, където има големи международни компании, които могат да им предложат предизвикателна работа и да им дадат перспектива за професионалното им развитие. Допълнително имаме скрита безработица, която може да се използва за рутинни и неизискващи високо образование дейности. Попълването на човешкия ресурс, необходим за новите инвеститори, е задача и на българското образование, което българското правителство стимулира успешно през последните няколко години. Човек не може да предвиди какви технологии ще има през следващите години, но трябва да гради умения да използва и управлява тези технологии. А това става чрез различни форми на образование и курсове за нови компетенции. – Кой е най-честият въпрос, който Ви задава един кандидат-инвеститор? – Инвеститорите задават много и различни въпроси, защото една инвестиция е многопластово понятие и има своите проявления в различни сфери. Питат ни за всичко, което ще трябва да бъде калкулирано в продукта, който ще произвеждат. Задават въпроси, свързани с това, как висшият мениджмънт, който първоначално би могъл да дойде от чужбина, ще се устрои в държавата – как семействата ще живеят тук, как ще се социализират и забавляват в България. Всички тези въпроси са от значение, защото какъв смисъл има да направиш голям завод, а хората ти да не искат да дойдат да работят на това място? Какъв смисъл има от определена инвестиция, ако производството не стартира навреме? Какъв смисъл има, ако логистичната инфраструктура не позволява продукцията бързо да бъде доставена до крайния потребител? Нашата задача е да отговаряме на тези въпроси, да създаваме добра среда за инвестиции и да убеждаваме мениджърите, че всеки, който иска да има производство в Европа и да скъси веригата на снабдяване, може да ни се довери. Богиня МАТЕЕВА 28 6 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

СПЕДИЦИЯ 29 Електронната товарителница: плюсове, минуси и критични точки Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) подготвя необходимите документи за въвеждането на електронни товарителници (е-CMR), като на първия етап те ще важат за вътрешния транспорт, а по-късно и за международния. Документите, които уреждат правно статута и ползването на електронни товарителници у нас, се обсъждат с представители на бизнеса. Съобщението дойде преди месец след среща на зам.-министъра на транспорта Ангел Попов с председателя на БСК Радосвет Радев. Последваха обсъждания на експертно ниво. Юни изтече в очакване, че документът ще бъде готов за обсъждане, но това не стана. Очакваме отговори от МТИТС и на поставените от нас въпроси за съдържанието на работния пакет. Заявката за замяна на хартиените документи с дигитални бе натоварена със сериозни очаквания и за да не губим време, разговаряхме със спедитори за чуждия опит, за базата, на която е добре да се стъпи при създаването на правилата, и за критичните точки, които биха попречили на системата да заработи бързо и ефективно. Публикуваме позицията на трима представители на спедиторския бранш: Явор Панталеев, председател на НСБС, Николай Божилов, изп. директор на Юнимастърс, и Станислав Димитров, управител на Карго Планет. За да се направи правилен избор, трябва да има алтернативи Явор Панталеев, председател на УС на НСБС – Г-н Панталеев, НСБС е организацията, която познава в детайли пътя на един товар и казусите, възникващи с документите, които го придружават. На каква основа се стъпва при разработването на документите и правилата, необходими за въвеждането на е-CMR? – Народното събрание на Република България е ратифицирало Допълнителния протокол за електронните товарителници към Конвенция CMR преди почти 10 години. С това е поставена правната рамка за въвеждането на безхартиените товарителници у нас. За съжаление, след този положителен акт на парламента до момента не е създадена последващата нормативна уредба, с която да се уточнят детайлите относно условията, на които трябва да отговарят системите, които администрират електронни товарителници, а също и кои контролни органи как ще придобиват достъп до данните в тези документи. Поради липсата на практически опит в България по темата Националното сдружение на българските спедитори предложи да ползваме опита на страните от икономическия съюз Бенелюкс, където още през 2017 г. е създадена нормативна уредба и съществуват множество онлайн платформи, администриращи електронни товарителници. От НСБС приветстваме готовността и действията на държавата в лицето на МТИТС и ИААА да работим съвместно по подготовката на необходимата нормативна уредба за електронните товарителници, както и за тяхното поетапно практическо въвеждане в употреба първоначално за вътрешен, а впоследствие и за международен транспорт. По този начин в България ще отговорим и на разглеждания от Европейския парламент Регламент за електронната информация за товарни превози (eFTI), който вероятно ще бъде приет тази година. – Сложно ли е създаването и функционирането на е-CMR? Ще са необходими ли законови промени? – Като цяло електронната товарителница представлява набор от същите данни, които се вписват и в хартиената, допълнителният протокол към CMR изисква това. Създаването на система, която да записва, съхранява и предоставя тези данни, не е нещо сложно. Необходимо е да се решат въпросите за начина на подписване на товарителниците, тъй като не всички участници в процеса ще разполагат с квалифици- СЪДЪРЖАНИЕ 6• 2020 29