Изданията на Българска Транспортна Преса

Уважаеми читатели, моля подновете абонамента си.

- - -

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

ЛОГИСТИКА

КАМИОНИ

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
3 years ago

ЛОГИСТИКА 6 / 2020

  • Text
  • Forwarding
  • Supplychain
  • Distribution
  • Warehousing
  • Transport
  • Shipping
  • Maersk
  • Schenker
  • Pallets
  • Volkswagen
  • Freighttech
  • Bulgaria
  • Logistics
  • Caddy
  • Epal
Четете в броя: * Качеството на палетите EPAL е гаранция за сигурност в логистиката. * Електронната товарителница: критични точки и въпросителни. * FreightTech компаниите в логистиката на автомобилните превози в Европа. * Оригиналните продукти изискват майсторски решения. * Пет подхода за дигитализиране на логистиката. * и още...

26 ИНВЕСТИЦИИ

26 ИНВЕСТИЦИИ България е точното място за производства с къси вериги на доставки Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Ако компаниите не оптимизират своите производствени бази и запазят досегашните си мрежи за доставки, те ще отслабят имунната си система и за други глобални кризи. Ключовите ходове за промяна са пренасочване на производства от световната фабрика Китай към по-близки страни и по-къси вериги на доставки. Всички са в очакване в каква степен това ще се случи и накъде ще се насочат инвестициите... Как пандемията промени приоритетите на Българската агенция за инвестиции (БАИ) и каква е готовността на Агенцията да започне състезанието с другите европейски държави за привличане на инвестиции – разговаряме с изпълнителния директор Стамен Янев. – Г-н Янев, днес всички говорят за инвестициите след COVID-19, които трябва да създадат устойчива верига на снабдяване, за да се избегне в бъдеще затварянето на цели индустрии при внезапна криза. Какво, освен ударна дигитализация на процесите на всички нива, трябва да има в това бъдеще? – Едно от нещата, които ще бъдат на дневен ред в бъдещето, определено са технологиите и дигитализацията на процесите. Това обаче не изключва човешкия фактор, напротив – засилва неговата водеща роля. Дигитализацията ще освободи хората от повтарящи се дейности, които могат да бъдат изпълнявани от IT и AI. Но иновациите се създават от хората. От тази гледна точка постоянното и през целия живот образование на хората ще бъде ключово и в бъдеще. Тоест инвестициите в образованието и научноизследователската дейност ще останат водещи. – Но за да има силни иновации, трябва да има иновативна екосистема. Как пандемията промени приоритетите на Българската агенция за инвестиции? – Обсъждайки икономическите последствия от пандемията с министъра на икономиката Емил Караниколов, решихме да засилим сътрудничеството с образователните институции и приоритетно с УНСС. Създадохме Консултативен съвет, който да разработва анализи, да чертае стратегии и да разработва планове за развитие на икономиката. Съществена част от тази стратегия са инвестициите. Задачата е да създадем цялостна политика не само у нас, но и на европейско ниво, целта на която е веригите на снабдяване да станат по-къси. На регулярни срещи с всички двустранни търговски камари, които са в България – американска, френска, италианска, немска, търсим решение по какъв начин държавата да подпомогне всички нови производства, които биха се насочили към България. Имаме добър план, следим как светът се връща към нормалното темпо на работа и ще предприемем действия да запознаем инвеститорите в Европа с промените, които предприемаме, за да бъдем по-добри партньори. Предвиждаме и мероприятия извън Европа, така че да бъдем от първите, които ще представят своята родина пред чуждестранните инвеститори в един променен свят след внезапната криза. «Човек не може да предвиди какви технологии ще има през следващите години, но трябва да гради умения да използва и управлява тези технологии.» Както е казал един американски президент (Ейбрахам Линкълн), най-добрият начин да предскажем бъдещето си е да го създадем днес. А днес поуките от ситуацията по света създават база за по-бурното развитие на технологиите и иновациите през следващите години. – В какви сфери има интерес от страна на инвеститорите? – Инвеститорите определено са фокусирани върху всякакви продукти, които бяха от първа необходимост по време на извънредното положение. Това са компании, които трансформират своя бизнес и разширяват продуктовото си портфолио. По-скоро бих определил инвеститорския интерес като традиционен, но с поглед от друг ъгъл. Ако дадена компания работи например за автомобилната индустрия, би могла лесно да трансформира производството си, за да бъдат вложени нейните продукти в изделия за медицината или в други технически съоръжения, които подобряват жизнената среда. Ако дадена техника е работила за елиминиране на вредните частици във въздуха, сега тази функционалност на съоръжението без проблем може да бъде допълнена, за да дезинфекцира въздуха и да убива този или друг вид вирус. 26 6 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

ИНВЕСТИЦИИ 27 ВИЗИТНА КАРТИЧКА Стамен Янев е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции от януари 2015 г. Той е юрист, специализирал в сферата на сливанията и придобиванията, както и в областта на инвестициите. Професионалният му път преминава през големите международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света. Магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Янев е специализирал европейско и английско право в ASSER College Europe в Холандия, University of Cambridge, University College London и European University Institute (Италия). – Имаше ли стопиране на инвестиции, които бяха на прага да се случат? – Безспорно, при положение че хората бяха възпрепятствани физически да дойдат до България. Понякога висшият мениджмънт иска да види къде е избраната от експертния екип локация, как ще работят бъдещите местни мениджъри на предприятието, да се запознаят с тях и да ги интервюират. Поради тази причина някои от инвестиционните проекти се забавиха, други са поставени на пауза, но наблюдаваме и виждаме раздвижване на голяма част от проектите. Вярвам, че ще наваксаме изоставането и с екипа ми гледаме с оптимизъм към следващите месеци и година. Краят на тази година и следващата ще бъдат решаващи. Ние се готвим, за да преструктурираме политиките си по насърчаване на инвестициите със законови промени, финансиране на инфраструктура, експертна помощ. – Мнозина от икономическите анализатори говорят за изнасяне на производства от Китай. Какъв е шансът на България да привлече част от тези производства? – Всъщност кризата потвърди една известна максима: никога не слагай всички яйца в една кошница. Мисля, че мултинационалните компании ще преосмислят своя подход към Китай като към световната фабрика. Това определено дава на България огромна възможност, защото сме с геостратегическо местоположение, имаме едни от най-добрите финансови параметри в ЕС и сме отворени за партньорство. – Но защо компаниите често предпочитат други страни от Източна Европа? – Не бих казал, че следва да се абсолютизират досегашните практики. Да, Полша е голям пазар, но Чехия, Словакия и Словения не са толкова големи. Действително тези държави влязоха малко по-рано от нас в ЕС и успяха да организират индустриалните си зони с европейско финансиране. Нещо, което и ние ще ускорим през тази и следващата година. Имаме подготвен нов проектозакон за индустриалните паркове, който ще отвори нови възможности и ще засили темпото за изпълнение на инвестиционните проекти. Когато е изградена необходима инфраструктура и са зададени първоначалните параметри на строителство, много лесно ще може да се стига до разрешително за строеж и да се ускори строителството на необходимите сгради и съоръжения. По този начин инвеститорът ще може в голяма степен да се фокусира върху това да внесе в България технологията и ноухауто си и да стартира бързо своите производствени мощности. Това е философията на проектозакона и мисля, че ще използваме създалата се ситуация, за да привлечем и няколко ключови, стратегически инвеститори, които да поставят базата за последващо развитие на определени индустрии и технологии на бъдещето. – Ще успеете ли с г-н Караниколов да ускорите времето, за да стане този закон факт и да не закъснеем пак, състезавайки се с другите? – Да, имаме подкрепата не само на министър Караниколов. Това е и част от плана на правителството за привличане на нови инвеститори. Натрупаният опит през изминалата година, когато дълго работихме за привличането на голям автомобилостроител в България, ни даде достатъчно самочувствие, знания и опит как да подходим към големите стратегически инвеститори. От този опит се зародиха идеите и на вицепремиера Томислав Дончев, който носи голямата отговорност за намаляване на административната тежест и регулации за бизнеса. Тук е моментът да споделя, че като цяло държавната администрация и отделните министри разбират необходимостта от нови политики за привличането на инвестиции. СЪДЪРЖАНИЕ 6• 2020 27