Изданията на Българска Транспортна Преса

Уважаеми читатели, моля имайте предвид, че излизащите
през 2021 г. издания ще са достъпни само за абонати!

- - -

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Просто свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
1 year ago

ЛОГИСТИКА 5 / 2020

  • Text
  • Distribution
  • Chain
  • Warehousing
  • Transport
  • Logistics
  • Dexion
  • Longspan
  • Freight
  • Sprinter
Четете в броя: * ОЙРОШПЕД навършва 30 дълги и ползотворни години - разговаряме с основателя на компанията Стоян Стоянов. * Кои вериги на доставки се счупиха най-бързо? - според д-р Иван Петров, управител на Транс Експрес. * Иван Глухаров разказва за развитието на МАНДРА ООД, която изнася нетрадиционни млечни продукти за ЕС. * Познаваме логистичните процеси в детайли... * Когато позабравените дезинфектанти взривиха пазара... * и още...

38 ТЕХНОЛОГИИ

38 ТЕХНОЛОГИИ Квантовите технологии – нов хоризонт за иновации в бизнеса Логистични гиганти организират маршрутите с помощта на оптимизационни задачи Могат ли квантовите технологии да изместят традиционните и да предизвикат следващата голяма революция в индустриите? Как биха били полезни за логистиката? Ще трябва ли разработчиците да учат нови програмни езици? На тези въпроси ни отговаря един от наймладите лектори в университета в Кеймбридж, астрофизикът д-р Деян Михайлов. Според него истинският потенциал на квантовите компютри идва от използването им паралелно с мощни бинарни машини. – Д-р Михайлов, какво Ви насочи към астрофизиката и квантовите технологии? – Причината да избера астрофизиката беше това, че тази наука обяснява явления, които се случват на милиони километри от нас, без ние да имаме възможност да се докоснем до тях и да ги изследваме отблизо. Исках да изучавам процеси и обекти, за които бях чел в научнофантастични романи. Сега имам възможността да съм част от научни проекти, които проправят път в нови и неизследвани области на астрофизиката и биха били полезни както за науката, така и за бизнеса. От друга страна, квантовите компютри са интересна пресечна точка между теоретичната физика и компютърните науки. Първоначално интересът ми към тях беше чисто академичен, но скоро след това разбрах, че приложението им в индустрията е много по-интересно. С помощта на квантови алгоритми ще могат да се изчисляват по-бързо логистични проблеми – Готови ли са квантовите технологии да се включат в глобалната икономика? – Квантовите технологии, както и квантовите компютри в частност, постепенно и сигурно намират приложение в бизнеса на местно и глобално ниво. Финансови институции, инженерни, технологични и фармацевтични компании бързат да открият най-доброто приложение на квантовите технологии в своята сфера, за да могат да продължат да бъдат конкурентни. – А какви са техните приложения в индустриите? – С тяхна помощ могат да бъдат революционализирани много сектори. Приложението на квантовите компютри в произволна сфера, включително логистиката, се свежда до това да се идентифицират процеси, които могат да бъдат оптимизирани. На практика квантовите компютри ще позволят на една компания да обработва много повече данни, отколкото има възможност в момента. Това ще помогне за подетайлно разбиране на процесите и по-добро вземане на управленски решения. С помощта на квантови алгоритми ще могат да се изчисляват по-бързо логистични проблеми. Квантовите компютри са полезни за решаване на определени, специфични класове от математически задачи. Един от тези видове задачи са т.нар. оптимизационни задачи, които изискват откриването на решение, отговарящо на определени условия. 38 5 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

ТЕХНОЛОГИИ 39 ВИЗИТНА КАРТИЧКА Деян Михайлов е възпитаник на математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе. Изучавал е физика в университета в Оксфорд. Магистърската и докторската си степен продължава в университета в Кеймбридж, където по-късно става и един от най-младите лектори. Основава две технологични фирми, едната от които се занимава с разработване на операционна система за квантови компютри. Научен сътрудник към Института за гравитационна физика „Макс Планк“. – В кои сфери могат да се открият примери за оптимизационни задачи? – Примери за оптимизационни задачи могат да се открият в много сфери: при управлението на финансов портфейл – как да се подберат такива инвестиции, които да минимизират риска, като в същия момент максимизират доходността; в земеделието – какви посеви и култури да бъдат засадени, за да се гарантира максимален добив от единица земя. Много примери за такъв вид задачи могат да бъдат открити в логистиката и сходни дейности – доставки, транспорт и други. Един от американските логистични гиганти организира маршрутите на своите крайни доставчици така, че да извършват възможно най-малък брой леви завои на кръстовища (в държави с дясно движение). По този начин успяват да използват по-малко гориво и в същото време извършват доставките си по-бързо. Разбира се, този пример е частен на много известната задача за „пътуващия търговец“. Тази задача, както и подобни на нея, е много важна в контекста на квантовите компютри. Този клас задачи са трудни за решаване с компютрите, с които разполагаме сега. Решаването им би продължило прекалено дълго, за да бъде практично. В същото време задачите могат да бъдат решени по-лесно и бързо с помощта на достатъчно мощен квантов компютър. Разработването на операционна система за квантови компютри би позволило на софтуерните разработчици да използват предимствата на квантовите компютри в решаването на тези класове задачи, които не могат да бъдат изпълнени ефективно на обикновени бинарни компютри. – Ще се наложи ли преквалификация на софтуерните разработчици, за да могат да работят с квантови езици? – Квантовият софтуер е различен от този, който се разработва и използва в момента, най-вече защото двете хардуерни основи се различават по начина на извършване на изчисления. Опитът с програмни езици за бинарни компютри не може да бъде директно пренесен в разработката на софтуер за квантови компютри. Много от разработчиците на софтуер от моето поколение ще трябва да се преквалифицират и специализират в работа с квантови езици за програмиране, но знанията и опитът с алгоритми и софтуерни архитектури със сигурност ще бъдат от полза в този процес. – Какво ще стане с традиционните компютри, след като квантовите навлязат в бизнеса? – Компютрите, които сега се използват, няма да останат непотребни дори след масовото навлизане на квантовите машини в индустрията. Най-интересните приложения на квантовите компютри предстоят да бъдат открити, когато те се използват паралелно с мощни бинарни машини. Предимствата на двете могат да бъдат комбинирани. Точно тази симбиоза между двата типа хардуер ще предостави най-голям хоризонт за иновации, които ще бъдат полезни на бизнеса. – Как бихте отговорили на скептиците, които не вярват във функционалния квантов компютър и смятат, че има много недостатъци? – Достойнствата на квантовите компютри вече са доказани, макар и в малък мащаб. Но както всяка нова технология, и тази е посрещната с много съмнение. Може би най-добрият начин да поставя тези критики в контекст е да припомня цитат от американския бизнесмен Томас Уотсън: „Смятам, че в световен мащаб има пазар за около пет компютъра.“ IBM, на която Уотсън е бил изпълнителен директор, е един от лидерите на пазара за компютри от десетилетия насам и е произвела и продала милиони машини. – Научен сътрудник сте към Института за гравитационна физика „Макс Планк“. Върху какво са фокусирани разработките Ви там? – Основната ми работа като учен е съсредоточена върху разработването на модели и софтуер за анализ на данните по два големи проекта за засичане на гравитационни вълни. Единият е Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO), който оперира от около две десетилетия. Използва четири големи наземни детектора за откриване на гравитационни вълни. Именно този проект беше отговорен за първото засичане на гравитационни вълни през 2015 г. Бъдещият експеримент Laser Interferometer Space Antenna (LISA), насрочен за 2034 г., ще се състои от три сателита в орбита около Слънцето, които ще ни позволят да изучим свойствата на гравитационните вълни в по-нисък честотен спектър. – Като един от най-младите лектори в университета в Кеймбридж по какъв начин пренасяте знания и изследователски опит към студентите? – Моят опит показва, че интересни резултати в бизнеса и науката се постигат с много труд и критично мислене. Първото трудно може да бъде преподадено в една лекция, но полагам много усилия да науча студентите си да подлагат на съмнение информацията, която достига до тях. Последните няколко месеца ни показаха, че за съжаление, много хора пресяват информацията на базата на своите вярвания и суеверия вместо да разчитат на разума си – надявам се не и моите студенти. Гена ЦВЕТАНОВА СЪДЪРЖАНИЕ 5• 2020 39