Изданията на Българска Транспортна Преса

Уважаеми читатели, моля имайте предвид, че излизащите
през 2021 г. издания ще са достъпни само за абонати!

- - -

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Просто свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
1 year ago

ЛОГИСТИКА 5 / 2020

  • Text
  • Distribution
  • Chain
  • Warehousing
  • Transport
  • Logistics
  • Dexion
  • Longspan
  • Freight
  • Sprinter
Четете в броя: * ОЙРОШПЕД навършва 30 дълги и ползотворни години - разговаряме с основателя на компанията Стоян Стоянов. * Кои вериги на доставки се счупиха най-бързо? - според д-р Иван Петров, управител на Транс Експрес. * Иван Глухаров разказва за развитието на МАНДРА ООД, която изнася нетрадиционни млечни продукти за ЕС. * Познаваме логистичните процеси в детайли... * Когато позабравените дезинфектанти взривиха пазара... * и още...

26 СПЕДИЦИЯ

26 СПЕДИЦИЯ «Хартиената транспортна система се ползва и съществува, но тенденцията видимо е към дигитализация. Поведението ни стана дигитално.» – Да се върнем на кризата и нейните въздействия върху спедицията. Кое Ви помага повече да се справите – опитът или високите технологии? – И двете. Засили се нуждата от преминаване към дигиталност при обмена на данни. Това не става за една нощ. Хартиената транспортна система се ползва и съществува, но тенденцията видимо е към дигитализация. Поведението ни стана дигитално. Общуването ни е онлайн. Това, което в началото ни се струваше изненадващо и се питахме дали ще работи, сега вече е съвсем естествено. Да, бизнесът се прави между хора, това е моето виждане. Базира се на човешките взаимоотношения. Дигитални платформи като Амазон и Алибаба станаха и много големи логистични компании. Моделът на дигитализация се налага и чрез големите контейнерни компании. Това променя начина на правене на бизнес в транспортно-логистичния свят. – Какво се промени в начина на планиране и организация в работата на фирмите? Как планирате – за кратки срокове и в същото време стратегически? – Един ръководител трябва да следи развитието на процесите, защото те са особено динамични. Трябва да търси нови ниши за продуктите, които предлага, да разработва нови продукти в новата среда. Планирането е по-динамично и по-краткосрочно. С колегите от ръководството на НСБС коментираме, че работим от сряда до сряда, защото Управителният съвет се събира на дигитално заседание всяка сряда. Това, което преди сме обсъждали месечно или на два месеца, сега се обсъжда кратко, в динамичен стил. Същото е при заседанията на ФИАТА и КЛЕКАТ, в чието управление участвам. Дискутираме точно определена тематика. Имаме кратък дневен ред. Това трябва да правят и фирмите. Не може по всички общи проблеми да се вземат решения в дългосрочен порядък. Решенията са за по-ограничен кръг въпроси и по-краткосрочни, актуални към дадения момент. Това е моето виждане за правилен мениджмънт в сегашната среда. Това е голямата промяна днес. Начинът на общуване, на вземане на решения е много по-динамичен, откогато и да било преди. Той е базиран на старите обстоятелства, че си виждал тези хора и те теб, че може да преодолеете дистанцията. Общуваме си онлайн и по телефона с хора, с които сме работили, виждали сме се и си вярваме, въпреки че не ги посещаваме в офисите им. Това е правеното на бизнес в момента. Но след една година това ще бъде затруднителен фактор – да се споразумееш с човек, когото не си виждал. Бъдещето ще е баланс между директните контакти и дигиталното общуване. – Накъде ще тръгне светът след кризата – към национална изолация или към глобална икономическа солидарност? – Двете тенденции всъщност винаги са били страни на един и същ процес. Винаги е имало противоборство между тях. Искаме глобалното, но теглим към националното. Това е нормално, но е по-скоро политическо говорене. Тенденциите към глобализация при затварянето на граници или при по-труден достъп между държавите заради карантини едва ли ще се променят. Проблемът не е в глобализацията и икономическата 26 5 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

солидарност, а в това как ще се разпределят финансовите ресурси между по-засегнатите и понезасегнатите от тази криза. Но това са политически решения. – По-смел или по-плах стана бизнесът в тази криза? – Страхът и смелостта са субективни категории. Но оставането вкъщи по каквато и да е причина, дистанцията от работната среда променят мисленето. Работата в home office предполага моменти, в които не работиш, но това не означава, че не мислиш за работата си. Освен това самото отделяне от работното ти място, нестандартната обстановка те кара да мислиш и по-нестандартно, да правиш оценка дори без наличието на всички данни. Оценка на базата на личния опит, на това кое работи в твоята продуктова листа и кое държиш просто заради това, че е традиционно предложено от теб. Знаеш, че не работи добре, но не го пускаш, защото така си вървял по традиция и все пазарът ти е крив. Пазарът е такъв, какъвто е, ти си неправилният, след като твоето предложение не е полезно за този, който ще получи твоята услуга. – Значи бизнесът трябва да е по-рационален след кризата и да се освободи от емоционалната привързаност към това, което новото пазарно поведение не харесва? – Вероятно. Най-здравословното е да поспреш и да минимизираш традиционните си услуги, които новият тип пазар и среда не приемат. По този начин загубите са минимизирани, концентрираш се върху по-ефективни продукти и към тях насочваш по-лимитираните си човешки ресурси. Пренасочваш ресурс към по-малко, но пък повисокотехнологични продукти, с по-висока добавена стойност за клиента. Клиентът също е объркан, също търси своето правилно решение и е посклонен да мисли по-иновативно. В този контекст транспорти, които бяха неактуални през последните 5 години, вече са интересни. Клиентите започнаха да се връщат постепенно към жп транспортите например, но това е дълъг цикъл. Мислех, че много фирми ще намалят ползването на автомобилен транспорт в тази криза, но практиката показа друго – този транспорт продължава да бъде важен фактор в транспортната система на Европа. Позитивното е, че и другите видове транспорт започват да се намесват като по-иновативни. Европа трябва да изгради по-здравословна система за превоз на товари. Здравословната система е комбинираната система, която търси рационалност, екологичност, количественост във всички видове транспорт и тяхното комбиниране. Ключовата дума е мултимодалност. Богиня МАТЕЕВА