30 ЮБИЛЕЙ 45

30 ЮБИЛЕЙ 45 години IVECO Интензивни промени, реорганизации и сливания в европейското и в световното автомобилостроене – това е характерно за седемдесетте години на ХХ век. 1 януари е неработен ден в Европа, но тъкмо на този ден през 1975 година започва дейността на IVECO А предисторията на това събитие е от началото на 70-те. Тогава FIAT, Италия, и KHD AG (Klöckner-Humboldt-Deutz), Германия, започват да търсят нови възможности за разширяване на деловата си активност чрез партньорство в сегмента на индустриалните автомобили между Gruppo Veicoli Industriali (GVI) и Magirus- Deutz. Производството на товарни автомобили в Западна Европа по това време е като мозайка – отделни марки с различен капацитет, постижения и позиции работят в рамките на своите национални пазари, като ползват всякакви форми на пряк или индиректен протекционизъм. Монополът на националните производители е почти тотален, в някои случаи пазарните им дялове „у дома“ надхвърлят и 90%, какъвто е случаят в Италия. Кой кой е през 70-те при камионите Производителите на камиони, чието участие имаше по-голямо значение за пазара в Западна Европа (без страните от социалистическия блок), бяха петнадесетина. В Италия чрез GVI доминираше FIAT. Освен FIAT товарни в GVI са интегрирани още 2 стари италиански фирми: OM от Бреша и Lancia от Болцано. Във Франция са държавната група Renault- Saviem, но и FIAT, който притежава френската марка UNIC и има дялове в Citroën и Berliet. Когато през 1974 г. влиянието на Peugeot са разпростира върху Citroën, френското правителство продава Berliet на Saviem (Société Anonyme de Véhicules Industriels et d‘Equipements Mécaniques) – дъщерно дружество на тогава държавната компания Renault, което произвежда товарни автомобили. Така се ражда Renault Véhicules Industriels, впоследствие Renault Trucks. В Германия лидер е Daimler-Benz, който през 1967 г. поглъща Krupp, а през 1969 г. – и Hanomag- Henschel. Другите сериозни играчи са MAN, който по същото време присъединява Bussing, и Magirus-Deutz. На Острова се конкурират 4 групи: BLMC (British Leyland Motor Corporation Ltd) – „шапка“ на 7 марки, между които са Austin-Morris, Leyland и др., Ford, General Motors (с Bedford) и Chrysler (с Dodge и Karrier). Там са и Seddon-Atkinson, ERF и Foden, чийто капацитет не надхвърля 5000 тежки камиона годишно. Шведските асове Volvo и Scania изпъкват с ефективността не само на производството си, но и на дистрибуцията, което е продиктувано и от силната им експортна ориентираност – около 80% от продукцията им се изнася. DAF, производителят от Нидерландия, е започнал сътрудничество с щатския производител International Harvester (Navistar International впоследствие) с надежда да излезе на нови пазари. Картината допълват още няколко марки, имащи интересни продукти, но ограничено влияние на пазара: Steyr в Австрия, Sauber в Швейцария, Sisu във Финландия, Barreiros, Enasa и Mevosa в Испания. Коопериране, когато не е възможно изкупуване През 1963 година MAN и Saviem съгласуват програма за индустриално коопериране. През 1970-а MAN и Mercedes-Benz договарят съвместно производство на двигатели и мостове. През 1971 година са създава „Клубът на четиримата“: DAF, Magirus-Deutz. Saviem и Volvo се кооперират в сектора на средно тежките камиони; сключено е и ново споразумение между май 2020 КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО

ЮБИЛЕЙ » 45 ГОДИНИ IVECO 31 MAN и Saviem за производство на товарни превозни средства. През 70-те години мастодонтът FIAT (Grande FIAT) се преобразува в модерна индустриална група с 11 поделения, работещи в различните сектори. Едно от тях е Veicoli Industriali. През 1974-та FIAT, Alfa Romeo и Saviem създават дружеството SO.F.I.M. (Societa Franco-Italiana di Motori), което да произвежда във Фоджа, Южна Италия, дизелови двигатели (през 1981-ва то е купено от IVECO и се превръща във FIAT Powertrain Technologies). Началото – колко много трудности Разрастването на търсенето, придружено и от засилване на конкуренцията, радикално променя работната среда, структурата на предлагането и налага да се повиши ефективността на производството и предхождащите го процеси. Като създава GVI през 1969 година, групата FIAT задава и отчасти осъществява план за рационализиране на производството на трите марки – FIAT, OM и Unic (производството на камиони Lancia е спряно поради твърде ниска серийност). Върви се по пътя на постепенно унифициране на рамите, кабините и силовата линия, така че накрая да остане само разликата в марките и емблемите. Координирането и сътрудничеството между марките с „латинска кръв“ се оказва много по-лесно от това с Magirus-Deutz. Фабриката на дружеството Magirus KG от Улм, основано през 1864-та, дълги години произвежда оборудване за борба с огъня, а когато през 1916-а решава да произвежда и камиони, купува двигателите, тъй като още не произвежда свои. През 1934 го купува австрийското дружество KHD, специализирано в производството на тракторни двигатели с въздушно охлаждане. Ражда се Magirus-Deutz, чиито легендарно здрави камиони още работят тук-там по кариери и др. тежки обекти. KHD търси сътрудничество с FIAT GVI с идеята да намери нови пазари и за непретенциозните си и много надеждни ДВГ с въздушно охлаждане, и за товарните автомобили Magirus-Deutz. Във FIAT са на мнение, че въпреки някои свои предимства двигателите с въздушно охлаждане са неподходящи за вече оформящите се в Европа големи паркове от товарни автомобили, които работят на дълги разстояния. Преговорите са трудни, но все пак с компромиси и от двете страни се стига до споразумение. Началото съвсем не е леко: трябва да създават и развиват стратегиите, които да изтеглят Iveco в бъдещето. Основен проблем е как да се унифицират производства, зад които има десетилетни различни традиции. Стои и дилемата „Интеграция или автономия“. Още са силни и последствията от първата петролна криза, а „единна“ Европа е повече лозунг, отколкото действителност, с всички неприятни последствия от гледна точка на законодателство, логистика, митници... унифицират. В различни градове на Италия, Германия и Франция се произвеждат 7 семейства двигатели с мощности в диапазона от 72 до 352 к.с., предавателни кутии, двигателни мостове и оси, рами, каросерии. Осем завода в Италия, 4 във Франция и 2 в Германия. Интеграция и първите 100% IVECO Расте търсенето на европейския пазар на камиони – към края на седемдесетте години надхвърли огромните за времето си 420 хиляди броя. Между 75-а и 78-а година се ражда новата, интегрирана гама на FIAT, OM и Unic, с унификация на двигателите при различните товароподемности. Първа, през 1975-а, на пазара излиза новата тежка гама с моделите 170 и 190. Двигателите са с атмосферно пълнене: 6-цилиндровият 8210 с работен обем 13,8 л и 260 к.с. и новият V8 8280, 17,2 л и 330 к.с. През 78-а интеграцията приключва, от гамата отпадат тежките камиони Magirus- Deutz за пътни превози. През 1976-а дебютира новата средна гама, която се произвежда във Франция. Новият 140 е с накланяща се кабина, такива получават и моделите 110 и 130, а изборът на двигатели е между три 6-цилиндрови агрегата с различни обеми и мощност: СР3 – 7,4 л и 145 к.с., 8060 – 8,1 л и 168 к.с. и 8220 – 9,2 л, и 205 к.с. Гамата се допълва с моделите 150 и 159. През 1978-а Европа вижда гамата S, това е новата „лека кавалерия“ на IVECO. Идеята е за неголям автомобил за индустриални приложения, здрав, с който да се работи лесно, но да има удобства и кабина като на лек автомобил. Началните планове са за машина с обща маса между 2,8 и 4 тона. Двигателят е SOFIM 8140, 2,5 л, с атмосферно пълнене, индиректно впръскване на гориво и мощност 80 к.с. Основните решения са като при камионите: носеща структура с рама, надлъжно разположен двигател в предната част, задни двигателни колела. А независимото предно окачване осигурява и управляемост, и комфорт. Ражда се шлагерът Daily, който се радва на брилянтна кариера от появата си на бял свят до днес. K инж. Радослав ГЕШОВ Унифициране През първите 5 години Iveco действа повече като обединение на марки, отколкото като единен организъм. Логото IVECO носят съществуващите модели на марките, които постепенно се КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО май 2020