Изданията на Българска Транспортна Преса

Уважаеми читатели, моля имайте предвид, че излизащите
през 2021 г. издания ще са достъпни само за абонати!

- - -

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Просто свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
1 year ago

ЛОГИСТИКА 1 / 2020

  • Text
  • Renault
  • Logistics
  • Trafic
  • Huawei
  • Ifoy
  • Frotcom
  • Products
  • Axion
  • Elisa
  • Organic
Четете в броя: * Мениджърите на SEG (Ѕресіаl Еvеntѕ Grоuр) за предизвикателствата в техния бизнес. * Смарт Органик за бизнеса с вегански биопродукти и неговата логистика. * Полската група AmRest за управлението и логистиката на KFC и Burger King в България. * и още...

38 ЛОГИСТИЧНА

38 ЛОГИСТИЧНА ТОЧКА Пристанище Лос Анджелис високи обеми на висока скорост Американският порт инвестира милиони, за да подобри обслужването си В поредица от интервюта ще ви срещнем с топ мениджъри в големите световни пристанища. Пръв е Кристофър Чейс, маркетинг мениджър в пристанището на Лос Анджелис. Чейс разкрива как американското пристанище създава дигитална платформа, която да позволи на всички партньори да комуникират по-добре. По време на срещата ни говорим и за това, какво очаква индустрията през новото десетилетие и кои са най-големите трудности, пред които е изправена. – Г-н Чейс, какво е умно пристанище и как то ще подобри услугата, която предлагате? – За нас умното пристанище поема позитивите от дигиталната трансформация по света и ги прилага в основните си операции в зависимост от това от какво има нужда. Идеята е да еволюираме заедно с клиентите си, да се подготвим за онова, което следва, и да имаме способността да се справим с дефицитите по веригата на доставки чрез дигитализация. Нашият проект за умно пристанище – Порт Оптимизатор, е инструмент за видимост, върху който работим заедно с GE Transportation, а целта е да споделяме информация в обща платформа между всички участници по веригата на доставки. Голяма част от информацията е достъпна, но не е лесно да се намери и хората не я споделят, защото няма пряка финансова полза. Опитваме се да промотираме ефикасността в пристанището, да използваме физическата инфраструктура по-добре и да споделяме информация за пристигащото и заминаващото карго, за движенията из порта със заинтересованите лица. – Какви дефицити се опитвате да разрешите? – През годините сме свидетели на големи дефицити. Има толкова много карго, което се движи с огромна скорост. Споделянето на информация между хората ще помогне на планирането. Най-важното е, че споделянето на една платформа ще им спести време и те няма да го губят в непрекъснато търсене. Подобренията са ясно видими – камионите са по-ефективни, има по-добро планиране на изпращане и получаване на каргото. Сега се стремим да получим данните в момента, когато каргото пристигне на терминал отвъд океана. В идеален случай информацията ще се следи от самото начало на пътуването. Засега спира при изхода от пристанището, но разработваме системата, за да можем да следим колкото се може повече в бъдеще. – Как тези промени ще влияят на хората в пристанището? – Опитваме се да предоставим Система за системите. Не променяме ничия съществуваща система. Искаме да свържем системите, така че да си говорят една с друга и да споделят нужната информация. Това, което хората правят днес в работата си, няма да се промени. Ние само вземаме информацията, която те поставят в компютъра, и я свързваме в едно. Това е процес, който ще се бори с дефицитите и ще отключи по-добро планиране, за да могат всички да си вършат работата по-добре. Тази система не променя работния процес, а използва наличната база данни. 38 1 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

ЛОГИСТИЧНА ТОЧКА 39 – Как се променя ролята на пристанищата в днешната несигурна и волатилна макроикономическа среда? – Пристанищата винаги са били по средата, тъй като ние сме точка на предаване, където физически се сменя транспортът и в много случаи собствеността върху каргото. Ако погледнем назад, винаги е имало макроикономически събития, влияещи на индустрията. В този момент са някои от търговските войни, преди години бе икономическото забавяне. Постоянно сме изправени пред природни и икономически несигурности. Съвременната макроикономическа среда е доста интересна. Американската икономика е силна. Имаме тези търговски проблеми, но наблюдаваме добри обеми, тъй като сме консуматорска среда и бизнесът се развива. ВИЗИТНА КАРТИЧКА Кристофър Чейс е маркетинг мениджър в пристанището на Лос Анджелис. Има 25-годишен опит в индустрията, а 18 години е работил в отдела за бизнес развитие на порта, където всекидневно е общувал с клиенти. Има опит и в други логистични сфери, като железопътен, сухопътен и контейнерен транспорт. – Какви инвестиции са необходими за този проект? – GE Transportation отговориха на публичния търг и вече работим заедно от 3 години. Настоящият ни договор е за още три, а стойността му е около 15 млн. долара. Разглеждаме този тип технология като инвестиция, подобна на тази за твърдата ни инфраструктура, където харчим стотици милиони долара всяка година. – Как могат малките и големите пристанища да се справят с предизвикателствата, отправени от дигиталната трансформация? – Не смятам, че дигитализацията се интересува дали си малък, или голям. Пристанищата по света правят различни неща и много зависи от какво имат нужда. По-малко пристанище може да има толкова нужда от дигитализация, колкото и голямо. А и основният въпрос е какво се опитват да разрешат. Най-голямото преимущество е, че малките и големите пристанища могат да комуникират помежду си, като се дигитализират, и да получават правилната информация в правилното време. – Кои са най-големите предизвикателства за растеж пред индустрията? – За пристанищата това е промяната на производствените локации. Тъй като производителите местят фабриките си, нашите обеми могат да растат или да намаляват. Това е една от причините да търсим дигитализация. Смятаме, че тя ще ни помогне да бъдем по-конкурентоспособни, така че клиентите да искат да идват при нас. Освен това е неясно дали растежът на икономики като САЩ ще успее да отговори на този в останалите части на света. – Как могат пристанищата да са част от движението за опазване на околната среда? – Винаги е имало движение за опазване на околната среда, но смятам, че зависи за коя част от нея говорим. Нашата задача е да помогнем за унифицирането на пристанищата, тъй като е много трудно да има 400 порта с различни правила по целия свят. Промяната в горивата от IMO през 2020 г. е много добра, тъй като всички ще играем по едни правила. Не искаме да казваме, че електрическите камиони са подобри от тези на водород, които пък са по-добри от нещо друго. Искаме да създадем платформа, в която хората да работят заедно. В Южна Калифорния има много голямо замърсяване на въздуха. В продължение на 40 години работихме върху изчистването на водите и вече има много положителни резултати. Опитваме се да водим и да експериментираме. Някои от тези местни инициативи се поемат на национално и дори на международно ниво. – Как се промени индустрията през последните години? – Преди 10 години Виетнам дори не беше на нашата карта, а сега е вторият най-голям източник на карго в зависимост от годината. Ако се върнем 25 – 30 години назад, Япония бе водещият търговски партньор. Те все още имат големи обеми, но не растат така силно като Китай, Виетнам, Тайланд и Индонезия. Виждаме повече производство и в Източна Европа. Обемите се увеличават, направиха се някои невероятни открития и това може би е най-голямата промяна. Всеки ден е различен, всяка година се налага да се променяме. Ники БОЖИЛОВ Лос Анджелис, Калифорния – Лондон, Великобритания СЪДЪРЖАНИЕ 1• 2020 39