Изданията на Българска Транспортна Преса

Уважаеми читатели, моля подновете абонамента си.

- - -

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

ЛОГИСТИКА

КАМИОНИ

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
3 years ago

ЛОГИСТИКА 8 / 2020

  • Text
  • Logistics
  • Freight
  • Distribution
  • Transport
  • Suppluchain
  • Forwarding
  • Warehousing
Четете в броя: * Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, в интервю за сп. Логистика. * Логикорп е нов център за морски и пристанищни услуги на Юнимастърс. * Уърлд Транспорт Оувърсийз (WTO) с нова корпоративна идентичност. * и още...

34

34 ОБРАЗОВАНИЕ И БИЗНЕС Търси се: нов механизъм за финансиране на висшето образование Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ: за връзката между работодатели и университети и за промените в учебните програми Осигуряването на човешки ресурси в последните години се превърна в едно от най-големите предизвикателства за българския бизнес. Само преди месеци имаше силен недостиг на кадри, но каква е ситуацията в момента на пазара на труда? Какво трябва да се промени, за да се доближим до успешните модели на обучение, с които да се подготвят необходимите за индустриите кадри? Какви са перспективите за реализация на завършилите с насоченост транспорт и логистика? На тези въпроси отговаря Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Докато наблюдаваме как образованието навлиза в своята дигитална ера, продължава да стои на преден план въпросът с търсените от бизнеса кадри с професии от конкретни области. „Дълги години в образованието акцентът беше поставен върху количеството, а не на качеството и държавният план-прием във висшите училища надхвърляше броя на завършващите средно образование. В последните две години това се промени, като с всяка година одобряваният план-прием в университетите се доближава до направените предложения от АИКБ. За подготовката на разумни предложения ние имаме нужда от добро партньорство и с висшите училища, които пък са следващото стъпало за най-добре подготвените и амбициозни младежи, завършващи средно образование“, отбелязва Добрин Иванов. Работодателската организация работи в тясно сътрудничество с Техническия университет в София, Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Икономическия университет във Варна и Университета по хранителни технологии в Пловдив. Към тях могат да се добавят и другите висши училища, които членуват в Асоциацията. Изпълнителният директор на организацията дава различни примери за партньорствата с университетите. В началото на тази година е подписан меморандум между АИКБ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От ръководството на университета са изразили готовност да включат представители от Асоциацията в изготвянето на учебни планове, които да отговарят на нуждите в реалната икономика. Предложено е да бъде създаден специален портал, даващ възможност на български компании и учени от университета да обсъждат потребностите на бизнеса от специфични научни изследвания. От две години председателят на УС на АИКБ Васил Велев е и председател на Съвета на настоятелите на Техническия университет. А с УНСС се сътрудничи активно по създаването на повече възможности за студентски практики и стажове, както и за подобряването на учебните програми с цел доближаването им до реалната работна среда. Съвместна е идеята лекциите и презентациите пред студенти да бъдат доразвити заедно с бизнеса и част от обучението да се провежда в компания или институция. Работи се по изготвянето на портфолио, което да съдържа интересите на бизнеса, отнасящи се до изучаваните дисциплини в университета. Добре е било прието и предложението за въвеждане на менторски мобилни апликации, които да се използват за онлайн стаж или да са в помощ на професионалната реализация на студентите и връзката им с практиката. Експерти от Асоциацията също така подпомагат висшите училища в развитието на учебните програми. Целта е изучаваните предмети и практикуми да дават знания и умения, които предприятията в България търсят в момента. Представители на членовете на организацията участват в лекции, семинари и конференции, организирани от университетите. Чрез тези взаимодействия се подпомага развитието на учебните програми, за да отговарят те по-пълно на потребностите на бизнеса. Това са и едни от промените в Закона за висшето образование, за които АИКБ апелира от няколко години. Нов финансов механизъм „Има нужда от въвеждането на нов механизъм за финансиране на висшето образование, като той трябва да способства за насърчаване и задържане на завършилите студенти в страната“, категоричен е Добрин Иванов. 34 8 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

ОБРАЗОВАНИЕ И БИЗНЕС 35 ВИЗИТНА КАРТИЧКА Добрин Иванов е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България от 2009 г. Заместник-председател е на Националния съвет за насърчаване на заетостта към Министерството на труда и социалната политика и е член на Съвета към изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Ръководил е множество проекти, свързани с развитието на човешките ресурси. Има две магистърски степени: по счетоводство и контрол от Икономическия университет във Варна и по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. За целта принципът „парите следват студента“ трябва да се промени. От организацията предлагат не университетите да получават бюджетно финансиране, а студентите да получават на кредит средствата, необходими за тяхното обучение, които да внасят (по подобие на студентските такси сега) в избрания/приелия ги университет. Този кредит няма да се връща, ако завършилият висше образование специалист се реализира в страната за определен период. Предложено е и студентите от дефицитни специалности да получават допълнителен кредит под формата на стипендии, които отново да се опрощават при реализиране на специалиста в България. Според организацията, от образователната система трябва да излизат повече студенти, завършили технически и природо-математически специалности, тъй като над 30% от ключовите кадри с такива компетентности в машиностроенето и електротехниката са на пенсионна възраст. „У нас образованието и научните изследвания с фундаментален и приложен характер са традиционно недофинансиран сектор. Акцентът в разходването на финансирането би трябвало да е насочен не само към увеличение на учителските заплати и издръжка на образователните институции, а приоритетно към развитие на техническите университети, професионалното образование, приложните научни изследвания, „защитените“ професии и тези с очакван недостиг на пазара на труда“, посочва Добрин Иванов. Сред успехите, за които от АИКБ информират, е създаването на Методология за определяне на защитените професии. Съставянето на Списък със защитени специалности от професии и на такива с очакван недостиг дълго време е бил в застой като процес, но вече има направен списък, като членовете на организацията ежегодно участват с предложения в подготовката му. Промени в професионалните училища Работодателската организация е сред инициаторите на промяната в план-приема в професионалните училища. Основната цел е да се увеличи практическата приложимост на образователната система, съответствието на търсените от икономиката кадри и обучаваните от професионалните гимназии ученици по конкретни професии и специалности, да се стимулират младежите да учат в професионалните гимназии и да се повиши качеството на образованието и обучението в тях. Важна е и работата с родителите в тази насока. Министерството на образованието и науката стартира редица инициативи за популяризиране на професионалното образование, като включва в тях бизнеса. От организацията наблюдават тенденции, развиващи се в положителна посока. България е сред малкото стра-