Изданията на Българска Транспортна Преса

Все по-близо до вас във време, когато всичко е на дистанция!

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Просто свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

Нови броеве

ЛОГИСТИКА 8 / 2020
КАМИОНИ 8 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 5 / 2020

ЛОГИСТИКА

ЛОГИСТИКА 8 / 2020
ЛОГИСТИКА 7 / 2020
ЛОГИСТИКА 6 / 2020
ЛОГИСТИКА 5 / 2020
ЛОГИСТИКА 4 / 2020
ЛОГИСТИКА 3 / 2020
ЛОГИСТИКА 2 / 2020
ЛОГИСТИКА 1 / 2020

КАМИОНИ

КАМИОНИ 8 / 2020
КАМИОНИ 7 / 2020
КАМИОНИ 6 / 2020
КАМИОНИ 5 / 2020
КАМИОНИ 4 / 2020
КАМИОНИ 3 / 2020
КАМИОНИ 2 / 2020
КАМИОНИ 1 / 2020

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 5 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 4 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 3 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 2 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 1 / 2020

Специални

Автомобили за работа 2020
Най-добрите бизнес модели в транспорта и логистиката
Кой какъв е в транспорта и логистиката 2020
CEMT ръководство

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
2 weeks ago

ЛОГИСТИКА 8 / 2020

  • Text
  • Logistics
  • Freight
  • Distribution
  • Transport
  • Chain
  • Forwarding
  • Warehousing
Четете в броя: * Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“, в интервю за сп. Логистика. * Логикорп е нов център за морски и пристанищни услуги на Юнимастърс. * Уърлд Транспорт Оувърсийз (WTO) с нова корпоративна идентичност. * и още...

18 МЕНИДЖМЪНТ

18 МЕНИДЖМЪНТ Дигиталната трансформация даде нова енергия на пристанищата Ангел Забуртов, генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ Той е инженер, но е изучавал още банкиране и икономика. Специализирал е пристанищен мениджмънт и мениджмънт на контейнерните терминали. Убеден е, че клъстерното развитие на едно пристанище дава синергичен ефект върху цялата икономика на страната. След успешните проекти за дигитализация на корабния трафик неговият екип в момента работи над проект, чиято цел е информацията да бъде споделена в обща платформа между всички участници по веригата на снабдяване със стоки, минаващи през пристанищата ни. Той е оптимист, но избира реалистичните решения и като мениджър не приема да се поставя проблем, без да се предложи вариант за изход от него. Той е Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“. – Г-н Забуртов, какви са стратегическите цели на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ)? – Нека първо направим уточнението какво е държавно предприятие. Държавно предприятие е това, което в англосаксонския свят означава корпорация, създадена по силата на закон, а не по силата на желанието на акционери. Този е същественият, отличаващ го елемент. Създадените със закон предприятия са различни от държавните търговски дружества, които могат да бъдат еднолични акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. Ние управляваме публична държавна собственост, която ни е предоставена за развитие. А публичната собственост не е предмет на търговска сделка, не се продава, не се купува и в този смисъл е безценна. – А от спецификата на управляваната собственост зависят и целите на мениджмънта... – Точно така, от същността на ДППИ идват и стратегическите ни цели. Нашата задача е да намерим модел, в който да съхраним и развием нашите пристанища, така че да обслужват икономиката на страната и да привличат инвестиции. Първата ни задача е да ги поддържаме в състояние, в което да обслужват търговските потоци. Знаете, че 80 на сто от вноса и износа минава през тях. И в същото време се стремим да привлечем още инвестиции в индустриално и логистично развитие в непосредствена близост до пристанищата, за да привлечем нови товари и да развием местната и националната икономика. Така че това, което по света е известно като economic impact assessment, да измери въздействието на пристанищата върху местната и националната икономика. Идеята е да се повиши качеството на живот в резултат на развитието на пристанищата. В момента нашият акцент е поставен върху технологичното обновяване на инфраструктурата и най-вече на системите, обслужващи трафика в пристанищата. А самата обработка на товарите е приоритет на нашите терминални оператори. – По какъв модел се развиват българските пристанища? – Заложеният модел на това, което имаме в момента, е т.нар. landlord model. Тоест ние сме собственик на територията на пристанищата, а обработката на товарите се извършва от терминални пристанищни оператори. У нас самият модел на предоставяне на услугата по обработка на товарите е смесен. Процесът по отдаване на концесия е функция на Министерския съвет, т.е. операторите, или с други думи, концесионерите имат договор, подписан от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а ние съдействаме при неговото сключване и изпълнение. Имаме и заварени оператори – държавни търговски дружества, които са извършвали тази дейност и преди закона и продължават да я извършват и към момента. Имаме и един особен модел на пристанищни терминали, които са частна собственост. А те са станали частна собственост по време на приватизацията на държавни компании, които са имали и кейови места с терминал. След това законодателството е направено доста либерално, така че дава възможност за инициативи за изграждането на нови терминали от частни инвеститори. Така че в българските пристанища има един доста смесен модел на опериране на товарите. – Каква e задачата на четирите териториални и трите специализирани поделения към предприятието? 18 8 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

МЕНИДЖМЪНТ 19 «PCS системата оптимизира, управлява и автоматизира пристанищните и логистичните процеси чрез единно предаване на данни, свързващи транспортните и логистичните вериги.» – Четирите поделения са нашите териториални звена, които управляват пристанищата на терен. Те са там, на място, за да решават всички възникнали въпроси всеки ден, т.е. извършват оперативното управление. Тук е мястото да припомним какво е пристанището – то е територия и акватория; място, на което се обработват товари, а те пристигат с кораби. Всичко, което е свързано с безопасно пристигане и приставане на кораба в българските пристанища, е задължение на ДППИ. Всичко, свързано с движението на товара и прехвърлянето му на други видове транспорт, е задължение на терминалния оператор. Това е разделението на дейностите на пристанището. Оттам идват и задълженията на следващите наши специализирани поделения, които са за управление на трафика и за информационно обслужване на корабоплаването. Във Варна и Бургас са центровете за управление на трафика по море, а в Русе е Центърът за информационни услуги, свързани с корабите, плаващи по река Дунав. Така че всичко, което се свързва с управление на корабния трафик по река и море, се извършва от нашите дирекции. – Над какви проекти работите в момента? – Това, което основно правим, е поддържането на нашата базова инфраструктура – вълноломите, каналите, акваториите, кейовите стени. Другото, което правим, е свързано с довеждащата инфраструктура към терминалите: пътни и железопътни връзки, кабелни трасета, водопроводи. Целта е всеки терминал да бъде осигурен с довеждаща инфраструктура. В частност правим и подобрения на някои наши терминали. По отношение на управлението на трафика приключихме голям проект – Фаза 4 на VTMIS, т.е. изградихме и поддържаме Информационната система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) като част от Общностната система за контрол на корабния трафик и на информационното обслужване (SafeSeaNet). Започнахме един много важен от логистична гледна точка проект за разработване и внедряване на Система за електронен обмен на информация в българските пристанища (Port Community System – PCS). PCS системата е отворена електронна платформа, която позволява интелигентен и сигурен обмен на информация между заинтересованите страни от публичния и частния сектор. Системата оптимизира, управлява и автоматизира пристанищните и логистичните процеси чрез единно предаване на данни, свързващи транспортните и логистичните вериги. Вече сме във фаза на проектиране, имаме избран изпълнител и подкрепата на асоциациите на транспортно-логистичните компании (и за автомобилен, и за железопътен транспорт). Смятам, че това ще бъде един от най-добрите проекти, които реализираме. – Какъв срок е поставен в него? – Като срок е заложено да бъдем готови в началото на 2022 г., но имаме леко забавяне заради пандемията от Covid-19. Пътуванията са разредени и засега дистанционните контакти с европейския изпълнител забавят малко процеса. Това, което ще постигнем с PCS системата, е електронен документооборот на всички документи, които се генерират и които обслужват товара в едно пристанище. СЪДЪРЖАНИЕ 8• 2020 19