30 ФИНАНСИ

30 ФИНАНСИ «Цялото производство, което сега е базирано в Азия, възползвайки се от мащабния План за възстановяване на Европа, би могло да се развие клъстерно тук. Разбира се, трябва да бъде придружено с преквалифициране на работниците и адаптиране на образователната система.» – Приоритет ли са логистиката и транспортът (извън публичната инфраструктура) в Плана за възстановяване и развитие на ЕС? Какви логистични проекти на частни дружества могат да получат приоритетно европейско финансиране чрез ЕИБ? – Като цяло приоритет за нас е публичната инфраструктура, но разбира се, и логистичната инфраструктура има възможност да бъде финансирана. Тя е абсолютно допустима и може да бъде подкрепена. Особено когато говорим за логистични проекти, свързани с инвестиции, които допринасят за подобряването на климата, т.е. част от целите на проекта им са свързани с устойчивост на околната среда. Като вицепрезидент на ЕИБ с ресор „Транспорт и транспортна политика“ мога да потвърдя, че транспортът е изключително важен приоритет за нас. Поставената общоевропейска цел, като част от Зеления пакт, за постигане на 20 – 30% по-малко вредни въглеродни емисии и постигане на неутрална икономика до 2050 г. изисква много амбициозни цели и задачи. Затова трябва да бъде обърнато специално внимание на транспорта. От една страна без транспорт и транспортна инфраструктура не е възможно да се реализира свободното движение на стоки и услуги. Но той трябва да бъде сигурен, надежден и устойчив, като се базира на найновите модерни и чисти технологии. Необходимо е да бъде съобразен с Парижкото споразумение за климата и неговите цели. Така че подкрепата на Банката за проекти в този сектор цели ускорено внедряване на устойчиви транспортни решения, включително алтернативни горива и по-чисти технологии. Транспортът е вторият по големина източник на вредни парникови газове и е причина за 23% от общите емисии на СО2. През последните 30 години емисиите на парникови газове в Европа са намалели значително с около 25%, като транспортът е единственият сектор, който отбеляза увеличение с 20%. Затова европейският Зелен пакт си поставя за цел намаляване на вредните емисии от транспорта с амбициозните 90% за следващите 30 години. И то при положение, че в момента около 75% от вътрешния превоз на товари в Европа се извършва по шосе. Подпомагането на мултимодалния транспорт, както и производството и използването на горива за устойчив транспорт ще бъдат ключът за постигането на тези цели. Затова една от целите е максимално развитие на железопътния и водния транспорт, за да се облекчат превозите по шосе. Успоредно с това трябва да се увеличат производството и използването на алтернативни горива, като водорода. Очаква се той да бъде основният фактор, който да допринесе за декарбонизацията на транспорта. Затова Банката финансира по линията на иновациите проекти за разработване и развитие на използването на водород и водородните горивни клетки в транспортните средства. Тези проекти включват например изграждането на инфраструктура за зареждане с водород и електромобили с горивни клетки. Мисията на ЕИБ е да помогне на нашите общества и икономики да преминат към нисковъглеродно бъдеще, с грижа за всички. В България ЕИБ свърши огромна работа до момента, като осигури дългосрочна подкрепа за устойчив транспорт, например участие във финансирането на няколко етапа от изграждането на софийското метро. Надявам се да реализираме и други проекти в този сектор. – Ще подкрепи ли ЕИБ плановете на концесионерите на български пристанища и летища? – Банката винаги е отворена за иновативни проекти, защото това е част от елементите на нашия бизнес. Тя може да помогне на публичните власти в държавите членки още от етапа на вземане на решение дали даден проект да се реализира чрез публично-частно партньорство (ПЧП), включително чрез експертна помощ от Европейския експертен център за публично-частно партньорство (EPEC), който е част от отдела за консултантски услуги на ЕИБ. Подкрепяме и помагаме концептуално и такива проекти, но също така помагаме на правителствата да изградят 30 7 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

ФИНАНСИ 31 капацитет за подготовка и разработване на проекти за публично-частно партньорство. Всъщност наскоро ЕРЕС сключи договор за предоставяне на стратегически съвети на много от държавите в Централна и Източна Европа, включително България, съдържащ разработване на методики за оценка и подготовка на проекти за ПЧП заедно със Световната банка и Генералната дирекция „Служба за подкрепа на структурните реформи“. От гледна точка на предоставяне на финансиране ЕИБ следи с интерес развитието на концесиите на българските летища и пристанища. Разбира се, тези проекти подлежат на оценка за тяхната икономическа рентабилност, технически и екологични параметри. От решаващо значение е дали даден проект съответства на Парижкото споразумение за климата, както и неговата икономическа норма на възвръщаемост. – Много се говори за европейската автономност – връщане на изнесените в Азия производства отново на европейска територия. Как ЕИБ ще участва в този процес? – Част от мерките за възстановяване на европейската икономика включват възстановяване на европейската автономия чрез завръщането на Стария континент на част от изнесените в Азия производства. Аз като българка виждам огромния потенциал на това начинание както за България, така и за страните от Балканите и Централна и Източна Европа. Имаме квалифицирана работна ръка, образовани млади хора и може да предоставим добри възможности на инвеститорите. Това ще допринесе за трансформиране на регионите в преход, като тези с въгледобивните басейни. В тях могат да се изградят индустриални зони, където да се произвеждат компоненти за автомобили, за соларни и водородни инсталации и за друга енергетика, базирана на възобновяеми източници. Цялото производство, което сега е базирано в Азия, възползвайки се от мащабния План за възстановяване на Европа, би могло да се развие клъстерно тук. Разбира се, трябва да бъде придружено с преквалифициране на работниците и адаптиране на образователната система. Европейската инвестиционна банка подкрепя проекти, които ще укрепят конкурентоспособността на европейската икономика. Освен малки и средни предприятия сериозна част от нашето финансиране е насочена към научно-развойната дейност и иновациите по линия на различните инструменти. Те са съчетания (блендинг) от заеми и безвъзмездна помощ. Единият инструмент се казва ИнновФин (InnovFin), по линия на който можем да съфинансираме такива проекти в България и да развием техния потенциал. Гледаме на кризата като на възможност за развитие на България в посока нисковъглеродна икономика, която да дойде тук от Азия. «Освен малки и средни предприятия сериозна част от нашето финансиране е насочена към научно-развойната дейност и иновациите по линия на различните инструменти. Те са съчетания (блендинг) от заеми и безвъзмездна помощ.» Банката има възможност и желание да се включи в такива проекти. Допълнително сме готови да допринесем и с безвъзмездна техническа помощ, консултации на правителството и институциите за изграждането на капацитет и подготовка на проекти в определени области. Това също е една силна страна и специфика на нашата банка. Имаме много силна техническа експертиза и екип, който предоставя помощ на нашите партньори и бенефициенти. – Кога очаквате да започне реалното набиране на проекти по Механизма за справедлив преход и Плана за възстановяване и развитие на ЕС? – Новият програмен период трябва да започне от следващата 2021 г. Лидерите постигнаха съгласие по финансовата рамка и предстоят преговорите с Европейския парламент. Има законодателни дейности, които трябва да бъдат завършени през следващите месеци, но аз се надявам следващата година да може да започне реализация на проектите. Ние, в ЕИБ, можем и сега да финансираме голяма част от проектите, стига да има проектна готовност. Можем да започнем разговори и обсъждания по конкретни проекти. – Има ли интерес от български логистични и транспортни фирми към финансиране от ЕИБ? – Досега не сме имали запитвания от транспортни и логистични фирми. Към момента банката финансираше големи публични инвестиции. По линия на т.нар. План Юнкер бяха подкрепени доста малки и средни предприятия. Сега, по новия план за финансиране, мисля, че това ще се промени и се надявам да има по-голям интерес от българския бизнес за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка. Ние работим с почти всички търговски банки в страната, през които доставяме нашето финансиране, така че със сигурност то е достигнало индиректно и до транспортно-логистични фирми. Но за в бъдеще можем и директно да кредитираме фирми от този бранш. Васил ВАСИЛЕВ СЪДЪРЖАНИЕ 7• 2020 31