Изданията на Българска Транспортна Преса

Все по-близо до вас във време, когато всичко е на дистанция!

Искате да четете изданията на мобилен телефон или таблет?
Просто свалете приложението BULGARIAN TRANSPORT PRESS от Google Play или App Store!

Нови броеве

ЛОГИСТИКА 7 / 2020
КАМИОНИ 7 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 4 / 2020
Транспорт 18. септ.

ЛОГИСТИКА

ЛОГИСТИКА 7 / 2020
ЛОГИСТИКА 6 / 2020
ЛОГИСТИКА 5 / 2020
ЛОГИСТИКА 4 / 2020
ЛОГИСТИКА 3 / 2020
ЛОГИСТИКА 2 / 2020
ЛОГИСТИКА 1 / 2020

КАМИОНИ

КАМИОНИ 7 / 2020
КАМИОНИ 6 / 2020
КАМИОНИ 5 / 2020
КАМИОНИ 4 / 2020
КАМИОНИ 3 / 2020
КАМИОНИ 2 / 2020
КАМИОНИ 1 / 2020

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА

СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 4 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 3 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 2 / 2020
СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА 1 / 2020

Специални

Автомобили за работа 2020
Най-добрите бизнес модели в транспорта и логистиката
Кой какъв е в транспорта и логистиката 2020
CEMT ръководство

ТРАНСПОРТ

Транспорт 18. септ.
Транспорт 11. септ.
Транспорт 4. септ.
Транспорт 28.август

Камиони

Логистика

Строителна техника

Views
6 months ago

ЛОГИСТИКА 1 / 2020

  • Text
  • Renault
  • Logistics
  • Trafic
  • Huawei
  • Ifoy
  • Frotcom
  • Products
  • Axion
  • Elisa
  • Organic
Четете в броя: * Мениджърите на SEG (Ѕресіаl Еvеntѕ Grоuр) за предизвикателствата в техния бизнес. * Смарт Органик за бизнеса с вегански биопродукти и неговата логистика. * Полската група AmRest за управлението и логистиката на KFC и Burger King в България. * и още...

46 АНАЛИЗ

46 АНАЛИЗ Работници от запаса Нови форми на заетост изместват 8-часовия работен ден Младите хора на пазара на труда ще продължат да намаляват – както заради отрицателния прираст на населението, така и заради емиграцията. Бодряшките хвалби от правителството, че младежите, които учат в чужбина, се връщат у нас, са повече от пресилени. Какво могат да очакват работодателите при това положение и как да се подготвят за бъдеще, в което хората в трудоспособна възраст ще бъдат все по-малко? На тези и други въпроси се опитаха да отговорят Иван Нейков – председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика, и Анелия Горгорова – създател на Creative Development Solutions и Casus Futura, по време на провелия се в края на миналата година Български икономически форум (БИФ). Това, което се случва в развитите страни от Европейския съюз, след време се появява и при нас. Тази максима важи с пълна сила и за нашия пазар на труда, констатира Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика, в презентацията си по време на БИФ. Търсят се хора, а не дипломи „През 70-те години на миналия век работодателите от старите страни – членки на ЕС, търсеха от работниците си диплома, документ за образование и квалификация – каза г-н Нейков. – През 90-те години започнаха да търсят не толкова диплома и документ, а знания, умения и възможности. След кризата от 2008 г. вече не се търсят толкова диплома и конкретни умения, а креативност. Търсят се универсални хора, на които, като им се даде задача, да могат да организират нейното решаване.“ Според него в момента България все още е във втората фаза – все повече работодатели разбират, че дипломата удостоверява нещо, но по-важни са знанията и уменията. Особено при малките предприятия търсенето на хора, гонещи до дупка решаването на дадена задача, е изключително ценно. Друго интересно нещо, което се наблюдава на трудовия пазар на ЕС през последните 3 години, е изключителен бум на нови форми на заетост. Близо 40% от появилите се 5 млн. нови работни места в Съюза са при различни нестандартни форми на заетост. Класическият случай – 8 работни часа на ден и 40-часова работна седмица, често не е желан нито от работодателите, нито от работниците. В момента съществуват около 14 различни от класическия случай форми на работа, които се използват в ЕС, като г-н Нейков даде пример само с 3 от тях. Едната е споделянето на служители. При нея няколко работодатели имат нужда от човек за точно определена дейност, но не им е икономически изгодно да го наемат на пълен работен ден. Тогава те сключват споразумение този човек да върши работата за всички. Така му осигуряват пълно натоварване и си поделят разходите за него. Това може да бъде правено и според нашето законодателство. Друга форма на заетост е случайната работа. Работодателят сключва договор с даден работник за извършването на определена работа при необходимост. 46 1 • 2020 СЪДЪРЖАНИЕ

АНАЛИЗ 47 Няма ангажимент да му осигури постоянна работа. В някои случаи може да е и като работа на повикване. Това помага на предприятия, които на моменти имат спешна работа и инцидентно им трябват хора. Трета форма е дистанционната форма на работа, която набира скорост и при нас. Един от големите разходи на работодателя е създаването и поддържането на работно място. Данните сочат, че дори работникът да не е свършил работа и за 5 стотинки, разходите по работното място са същите и натоварват работодателя. Затова доста работодатели реорганизират дейността си така, че служителите им да работят от домовете си. Възрастните – големият трудов резерв Според г-н Нейков основна тенденция, която се очертава за българския пазар на труда, е, че през следващите 30 години работодателите ще наемат все повече и повече възрастни хора. Не защото не харесват младите, а защото няма да имат избор. Статистиката показва, че през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от пазара на труда, са били замествани със 120 нови. През 2018 г. обаче на мястото на всеки 10 души, напускащи пазара на труда, са идвали само 66 млади. Нещо повече – през 2001 г. в България е имало 113 000 първокласници, докато през 2019 г. те са само 65 000. Това ясно показва, че бъдещите млади работници ще стават все по-малко. Големият резерв на пазара на труда ще са възрастните работници – над 50 години, и всеки един работодател трябва да си изгради стратегия как да работи с тях. За доста бизнесмени това е трагедия, но данните сочат, че възрастните работници са точно това, което те искат – дисциплинирани, лоялни, мислещи за предприятието и за решаване на задачите. Освен това те спокойно могат да обучават по-младите служители. Борба за кадри Иван Нейков, председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика „Бизнесът все повече ще зависи от хората и цената на добрите специалисти ще се вдига – смята Анелия Горгорова, създател на Creative Development Solutions и Casus Futura. – Дали дадени специалисти ще искат да работят при вас, ще зависи от компанията и от привлекателността на бизнеса ви. Има сектори, които са изключително непривлекателни, като производствените предприятия, и там ще се наложи младите хора да бъдат мотивирани още от детската градина. Съответно и заплатите там ще нараснат.“ Все по-актуално ще е установяването на особен баланс между целите на бизнеса и желанията на хората за работата им. Практиката показва, че малцина са щастливи на работното си място и смятат, че работят онова, което искат. Разнобоят между работодатели и работници продължава да е голям. Бизнесът гони своите цели и печалби, а хората търсят по-високоплатена работа, която да ги удовлетворява. Според г-жа Горгорова бизнесът трябва да започне да се бори със сериозните обществени страхове. Например защо хората скриват реалното си здравословно състояние, когато кандидатстват за работа? Много често те дори го крият, когато са служители. Лошото е, че в редица от случаите хората вършат работа, неподходяща за здравословното им състояние. Това застрашава бизнеса, защото рискът се носи от фирмите. В същото време се наблюдава нарастване на броя на заболяванията на хората и все повече работодатели залагат в плана си средства за болнични. „Лидерите в бизнеса ще зависят все повече от хората, а хората – от лидерите – предвижда г-жа Горгорова. – Нещо повече, поведението на лидерите пряко се отразява върху поведението на служителите. Ако лидерите не контролират своето поведение, 62% от хората ще се замислят дали да не напуснат, а 56% се дистанцират и спират да вземат активно участие и да дават повече от себе си. Това означава, че в следващите години стресът ще бъде наш постоянен спътник в бизнеса. В България има много квалифицирана работна ръка, но не я използваме ефективно.“ Тя посъветва бизнеса да изгради работодателска марка, която да го показва в реалистична светлина. Нужно е работодателите да поставят корпоративни граници, които да не пречат на личния живот на хората и да подпомагат приоритетите им. Също така да поддържат лична комуникация с хората, а не само с технологичните устройства – телефон, компютър и др. Така ще се постигне по-добра синергия с хората и екипа. Васил ВАСИЛЕВ СЪДЪРЖАНИЕ 1• 2020 47